Каменното Яйце

Автор: Петър Бобев
Издател: Народна Младеж
Формат: 140 Х 200
Година: 1989
Стр: 152
Цена: 0,66 лв (за мене - 2 лв)

Петър Бобев ми е познат като писател, творящ основно във фантастичния и приключенския жанр. Никога няма да забравя какво силно впечатление ми направи като малък романа му "Зеления вампир". Затова когато видях "Каменното яйце" да си почива кротко в един кашон на символична цена реших, че трябва да притежавам тази книга.

За този роман бях чул от няколко познати интересната хипотеза, че това е българският първообраз на "Джурасик Парк" и едва ли не Крайтън е бил крал от българския автор. Факт: "Каменното яйце" излиза за пръв път 1989-а, варианта на Крайтън - година по-късно. Според мен е може би съвпадение, макар да се сещам веднага за един мой доцент, който обичаше да казва, че случайности случайно не се случват.

Книжката е много приятна, предназначена основно за юноши. Повече е приключенска, отколкото фантастична. Ученият успя да извлече мезозойско ДНК от намерени вкаменени динозавърски яйца - версия, която лично на мен ми се струва по-реалистична от леко наивната в Джурасик Парк, където точиха кръв от праисторически комар, хапал приживе страшните гущери. Да бе, нали. Е, във версията на Крайтън успяха да възкресят един куп динозаври, разбира се, а в българската - само тиранозаврите, но нищо. Описанията как гигантските влечуги търчат из африканската савана и помитат всичко живо по пътя си определено си струват, и то как. Романът се чете леко и приятно, няколкото сюжетни линии накрая се преплитат по съвсем логичен път, изобщо съм доволен от книжката.

Друго нещо, което ми хареса е една от малкото добри специфики на книгоиздаването преди десети - книгата има редактор, художествен редактор, технически редактор, коректор и двама рецензенти. Нещо, което в новите книги, особено българските, за съжаление просто липсва - няма как, няма пари, няма нужда от излишни разходи.

Разбира се, има и кофти характеристики от онова време - първи две коли са на жълтеникава хартия, следващите на бяла, последните кола и половина пак на жълтеникава. В самият край има три чисто бели страници - цял късмет, че са от нещо като следговор и романът не пострадва от това. Еми да, когато се печатат книги в 60 000-ен тираж стават и такива издънки, сега къде ти тия тиражи, къде ги тези дребни недостатъци...

Няма да бъда излишно многословен този път. Книжката е приятна, екшънът изобилства, отлична е за отмора и отпускане след дълъг тежък ден.