понеделник, 6 декември 2010 г.

Господарят на Сърпа



Автор: Иво Казар
Издател: Lady D.
Формат: 130 Х 200
Година: 2002
Стр: 350
Цена: 6.99

"Господарят на сърпа" е без съмнение един от любимите ми български хорър-романи. Ако трябва да бъдем буквоядци, надписът на главната корица не е съвсем верен - в смисъл, че той е първият роден horror & supernatural трилър. Всъщност, първите в този жанр са излезлите през 1995 г. два романа "Балада за бръснача" и "Хватката на Лешояда" на Елена Павлова, публикувани под псевдонима Лени Кинг. Със своя удивителен тираж от 3500 бройки обаче това без съмнение е първият масов хорър-роман, достигнал до многобройна читателска публика.

"Злото е тук, в самото сърце на Родопа, родено от сблъсъка между Бог и Аллах. Заченато преди 200 години, сега То тръгва на кървава жътва. Жътва-джихад!"

Авторът умело рисува правдива картина от миналото на България в самото начало на книгата. Постепенно историята прераства в съвсем правдива мрачна легенда за зараждането на Зло, което дири само и единствено отмъщение, за да намери духът му покой.

Смело мога да заявя, че в романа има всичко необходимо, за да бъде историята наистина добра. Има мутра с охранителите си, красива, ала фатална жена, колоритен протагонист и вярното му куче, завеян поет, двама пичове-бохеми, убийства, кръв, смърт, призраци, разплата, омраза, смелост, немалка доза хумор, което е много ценно и какво ли още не. Харесаха ми закачките със споменатите порнозвезди, както и умелото боравене с митове и легенди. Личи си, че авторът е доста ерудиран и начетен, ала без да навира тези си качества в лицето на читателя с риск да го подразни. А смея да заявя, че това е много, много рядко срещано явление по родните писателски ширини.

"Те се събраха в запустялата къща, предвкусвайки щур купон-юбилей десет години след абитуриентския бал. Ала не знаеха, че наколо дебне Господарят на сърпа - уж невидим, но могъщ и жесток. Той бе кукловодът, той - господар, повелител на Сърпа и Къщата. И господар, и роб."

Лека тъга навя в мен образът на Цайса - неразбраният поет, едвам свързващ двата края, умиращ от глад, мечтател, живеещ повече в своя собствен свят, отколкото в реалния. Тъжна, но реална картина от нашето ежедневие.

Авторът си има и собствен блог, където можете да прочетете новата му книга "V.I.P.", която макар и коренно различна като жанр, стил и тематика е определено четиво, което си струва.

Както и "Господарят на Сърпа", разбира се.
И той си струва, определено.
И още как...

6 коментара:

  1. Този, Цайса е в криза.Става грозно...

    ОтговорИзтриване
  2. На кого е подписа на първата страница ? :)

    Иначе романа ми се струва добър..

    ОтговорИзтриване
  3. Романът действително е добър. А подписа на първата страница, естествено, е на самият автор 8-)

    ОтговорИзтриване
  4. четох го и се напиках от страх.... тоя Казар, мисля, е някакъв луд или маниак

    ОтговорИзтриване
  5. И двете е, и двете - от следващите му книги може и да се насереш :-P

    ОтговорИзтриване