събота, 29 декември 2012 г.

Книжна 2012

И така, подобно на всеки уважаващ себе си книжен блогър и спазвайки неписаната традиция, нека кажа няколко думи за изминалата 2012 в книги.

Смея да заявя, че годината беше много добра откъм заглавия. Излязоха доста книги и много от тях бяха чудесни. Аз лично успях да прочета 42 книги този път. Вижда се една хубава тенденция, която набира сила - хората да четат и да посягат все повече към български автори, немалко родни творци да пускат учудващо добри заглавия, да се появяват от нищото уникални неща и четящите и коментиращите да се множат бавно, но сигурно. Не вярвам да съм се подвел - все пак и най-доброто, и най-лошото което четох през годината беше все от наши хора, българи.

Да кажа по-конкретно някоя и друга дума обаче.

1. Български заглавия, които ми грабнаха вниманието:



2. Преводни заглавия, които си заслужават:



3. Чудесни, ала за жалост изчерпани на хартия:



4. Най-добрата книга за годината:



5. Най-лошата книга за годината:



6. Списание "Дракус"

На пазара се появи ново списание за фантастика, фентъзи, хорър и прочее! Това е супер! Изданието е от Русе, засега има излезли 3 броя, което го прави направо редовно издание - веднъж на всеки 2-3 месеца. Ако ви попадне пред взора, не се колебайте.



7. Човекът, който обичаше Стивън Кинг



В края на май излезе новият ми сборник разкази. За седем месеца две трети от тиража вече достигнаха до читателите, а останалата една трета все още може да се намери в повечето книжарници и големите вериги. Приятно четене!

петък, 14 декември 2012 г.

N.



Автор: Стивън Кинг - автор, Марк Гугенхайм - адаптация, Алекс Малеев - художник
Издател: Бард
Формат: 160 Х 240
Година: 2012
Стр: 112
Цена: 16.99 лв

Комикс по Стивън Кинг на родния пазар? Кой би го и помислил! Издателство „Бард”, които преиздадоха немалко романи на Краля, отново този път ни поднасят нещо по-различно. А именно – комикс по разказа на Кинг „Н”. Разказ, който присъства в сборника „Малко след залеза”.

Нещо става в нивата на Акърман. Една нива, която преминава от ръка на ръка като подарък, не, по-точно като проклятие. Защото всичките й собственици рано или късно слагат край на живота си и друг поема делото им. А какво е това дело?

В средата на тази нива има седем високи камъка, подобни на колони. Не, осем са. Седем ли са? Осем ли? Единият от тях е ту тук… ту го няма. Важно е обаче да са осем, да са всичките налице. Защо ли?

Защото реалността, която ни заобикаля, нейната тъкан, е като едно покривало. А това покривало на места е започнало да се износва, да изтънява – така да изтънява, че другите светове оттатък и техните свирепи обитатели заплашват да го разкъсат и да нахлуят тук, при нас. А дойдат ли…

За целта реалността ни трябва да се запазва! Последният камък трябва да е тук, задължително. Постоянно някой трябва да ходи периодично на нивата и да връща обратно осмото парче от кръга. Борбата е тежка, изтощителна, изцежда пазителя и не след дълго той се предава, но не и преди да предаде щафетата на следващия.

Привлече ме фактът, че комиксът е по любимия ми разказ от „Малко след залеза”. Останах приятно изненадан, когато разбрах, че художникът на този комикс, излязъл в Щатите, е българинът Александър Малеев. Комиксът наистина е нарисуван качествено, художникът определено е успял да улови атмосферата на творбата, смея да му го призная. Колкото до съмненията дали ще ви хареса, само ще спомена, че въпросният комикс излиза под шапката на световния гигант "Марвел".

Комиксът е чудесен, препоръчвам на всички фенове на Кинг. Излезе това, излезе албумът „Над дъгата” от стари художници от бившото списание „Дъга”… Дали не се наблюдава един зараждащ се интерес към комиксите в България?

Дано, ще видим.

понеделник, 10 декември 2012 г.

понеделник, 3 декември 2012 г.

"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" на Коледния Панаир на Книгата!



Заповядайте на 31-я Коледен Панаир на Книгата в НДК, който ще се проведе от 4 до 9 декември. Там ще можете да се сдобиете с новия ми сборник разкази "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" на промоционална цена от 9,50 лв, при това с автограф лично от автора! Мястото е щанд № 355, издателство "Ибис".

Очакват ви още изненади както на самия щанд, така и на целия панаир! За желаещите - на същия щанд ще се продават бройки от единствената по рода си хорър-антология "До Ада и Назад" само за 7 лв! Двете книги в комплект - тя и "Човекът, който..." ще струват общо 15 лв!



И последно. Първият, който си вземе от щанд № 355 "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и първият, който си закупи комплект от нея плюс "До Ада и Назад" ще получат бонус подарък - безплатна бройка от антологията със зимни фентъзи разкази "Мечове в леда":



Мястото е НДК, ет. 3, щанд № 355, времето - между 4 и 9 декември. Заповядайте!

петък, 30 ноември 2012 г.

Bulgarian Psycho



Автор: Андрей Велков
Издател: Колибри
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 262
Цена: 14 лв

Ladies and gentlemen, стягайте се и хич не ми се лигавете, защото в литературното градче, наречено България, има нов шериф. Името му е Андрей Велков и днес ще ви говоря за дебютния му роман – „Български психар”.

Кой е Андрей Велков? Според задната корица е 35-годишен столичанин, бакалавър по политология и магистър по маркетинг, пада си по екстремно купонясване, бойни изкуства, литература, тежко пиене, леки жени и други такива хубави работи. Това се казва сериозен човек.

Накратко, за какво става въпрос в романа? Петър Иванов е обикновено момче от улицата, ала умно и амбициозно. Непукист и добре владеещ бойните изкуства, той сериозно вярва, че щом излезе от казармата го очаква нормален и спокоен живот – ще запише висше в университета, ще завърши, ще си намери хубава, нормална, добре платена работа, жена, деца и т.н. Да, ама не, дедо попе. Когато идва джака, нашият човек се озовава в София през 90-те с екстри като мутри, безпаричие, безработица, инфлация и прочее шит. Бащата изоставя семейството, Петър е съкратен от работа, не успява да събере пари за такса в университета и го изхвърлят и от там. Положението е, меко казано – гадно.

Нашият пич обаче отказва да се примири и да следва правилата, защото от следването им се е забил в кьорсокак. Събира се с най-точните си авери от квартала, които като него са спецове по разни бойни изкуства и започва бързо и стремглаво да се издига в подземния свят…
Ще цитирам само някои от яките пасажи в книгата, а такива има доволно много:

Ако не харесвате селянията, защо, деба мама му, я оставяте да вирее и мърда около вас?
Колко малко им трябва на нищите духом селски душици да се почувстват добре – дай им малко власт и ако може така да попреебе някого вече е в рая, педерастът смотан.
Най-сигурният начин да унищожиш една нация е да отнемеш способността на нейните деца да мислят. После само трябва да изчакаш.
Губим свръхценни селскостопански работници, които са били заблудени, че ученето наизуст на дълги и неразбираеми текстове е признак на интелект. Не е! Марш на нивата!
Толкова съм изпълнен с бяс, че мога да изпепеля с поглед цяло стадо автори на книги за позитивното мислене.


Нямаше как главният герой да не ми напомни този от „Самурай от Надежда” на Мартин Дамянов, но тук определено е по-добрият вариант. В „Самурая” имаме един каратист дребен тарикат, който работи сам, за малко и от ден за ден, а при Велков имаме хищна акула, която разсъждава едромащабно и не се задоволява с огризки. Всичко се развива много бързо, екшънът е на ниво, авторът пише стегнато, без да се лигави и без да си прави чекии с българския език, както напоследък доста пишман писателчета правят, въобразявайки си, че са много велики. Не сте! Марш на нивата!

Сред всички екшъни, бой, далавери и кървища си струва да се спомене, че нашият герой не е просто брутален касапин – за изтънчените хора намира изтънчени начини. Любимият ми пример – вече огромната и могъща групировка на Петър, разполагаща с много пари и връзки навсякъде е започната да бъде следена от журналист. Последният е профи, хитряга с мозък-бръснач и вече е подготвил за публикуване статия-убиец отвсякъде, когато се усещат в последния момент. И значи прибира се вечерта пича вкъщи, поглежда любимата си библиотека… и вижда, че всичките му книги вече ги няма, а на тяхно място са наредени само романи на Стивън Кинг. Е, как да не се ошашкаш? Огромно евала за хрумката!

И най-вкусната изненада е за десерт. Книгата има не един, а цели три финала!!! Помните ли книгите-игри от 90-те години, напомни ми леко на тях! Ето това е нещо идейно. Първият финал е най-кървав, тежък и драматичен, но на фона на цялата книга звучи най-логично. Вторият е мечтаният от повечето хора хепиенд, красив и някакси нереален за съжаление, може би, но е хубаво, че го има.

А третият… Третият е ФИНАЛЪТ. Големият, единственият, истинският, най-добрият. Дръжте се да не паднете, няма такъв дивак като автора – над Витоша се отваря портал и от него нахлува армия от извънземни нашественици, дошли да ни заробят и ядат! Ехеее, баси купона луд. Започва една партизанска война на котка и мишка, нашите се крият в тунели и подземия, ония са много, завладели са почти цялата планета вече, кретенията е пълна. Не мога да се сдържа да не споделя зверския момент, когато нашите хващат един извънземен за пленник, омотават го с вериги и едно момче химик се опитва да му инжектира и изпробва някакви неща върху му, за да го изучи, когато е изблъскан от груба мутра говедо, дето вади ножовка и почва да реже крайниците на извънземната буболечка – цитирам най-свободно: „Няма смисъл да го мъчиш бе човек, не виждаш ли, не говори нашия език! – Той ли не говори? Тия управляват кораби, минават през портали, таковаха мамата на планетата ни, език ли не знаят”? Луд-нич-ка.

Гласувам за този роман, навирил всичките си крайници. Мога още много да кажа, но и досега написаното не беше малко, а и нека не ви развалям кефа. Честно, хора – голям пропуск ще е, ако сериозни читатели като вас изтърват тази книга. Силно се надявам Андрей Велков да не спира да пише и скоро да прочета пак нещо от него.

И нещо за довиждане. Сцената, в която новопристигналият войник обира всички налични касетки с чалга в граничната застава и ги хвърля в печката, а после троши касетофона в главата на собственика им трябва да влезе в учебниците.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Сп. Дракус - 1 и 2 Брой



Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2012
Стр: 60
Цена: 3,50 лв

Хей хей хей, може ли да повярва човек? На пазара се е появило списание за фантастика, фентъзи и хорър! Публикува още крими, мистерии, приключения и какво ли още не! Чудно, чудно, чудно! Нека да ви представя първите два броя на списание "Дракус" - периодично издание, което излиза горе-долу веднъж на 2-3 месеца. Хората, които го издават са от Русе и във всеки брой има по шест разказа - пет от българи и един преводен. Бързам да кажа по няколко думи за всеки един разказ в двата броя.

Първи брой:

1. Георги Димитров - Между два свята: някаква импресия, която не ми допадна, но съм сигурен, че ще си намери читателите.
2. Георги Николов - Геният на злото: хубава история, започваща като кримка, но прерастна във фантастика. Определено ми допадна, краят й също.
3. Пламен Петков - Неочаквано наследство: твърде дълъг разказ, беше ми муден и тегав, нашарен с логически бели петна. Поне завършекът е на ниво и донякъде замаза положението.
4. Светозар Петров - Изповед: красив и тъжен разказ за свещеници, война и вяра.
5. Явор Цанев - Снежинки в мрака: още по-красива и още по-тъжна история! Признавам си, наистина ме жегна дълбоко любовната история за мъж и жена космонавти, които се реят като снежинки в мрака... Без съмнение най-добрият разказ в списанието дотук.
6. Едгар Алън По - Овалният портрет: маестро По няма нужда от представяне. Не са чак толкова много писателите, които с толкова малко могат да те уплашат толкова много.

Втори брой:

1. Момчил Косев - Другият живот: ето това е чудесна фантастика, най-мащабният и сериозно разгърнат разказ в списанието. Какво би направил, ако си недоволен от живота си и решиш да жертваш десет минути реално време, за да изживееш чисто нов живот, изцяло режисиран по твой сценарий, а когато се събудиш дори вземеш пари за това? А какво ще стане, ако всъщност накрая... Не, спирам, млъквам - прочетете!
2. Стела Василева - Обич: кратък, ала класен хорър!
3. Цветомира Николаева - Сянката: разказ, който на някои може да не хареса, но на мен - да. Като вземем предвид факта, че авторът няма и 18 става ясно, че не бива да го съдим прекалено строго, но аз нямам и намерение, понеже историята не беше зле.
4. Явор Цанев - Ловецът на бисери: авторът, който го има в предишния брой отново се представя на ниво. Много добри, сочни описания, много цветен разказ, с хубав образ за главен герой.
5. Lady Pol The Beloved - Прероден: определено най-противоречивия разказ в списанието. От една страна се дразня, когато някой пише под никнейм, от друга пише хубаво; от една страна наивни сравнения, от друга пъстро многообразие от герои; от една страна е фенфик по игра, от друга е чудесно написан; от една страна избрани едни такива... несъвместими имена за герои, от друга си съпричастен към съдбата им; от една страна патетични мисли и изказвания, от друга яки битки. Дано авторката се престраши бъдещите си творби да ги подписва лично, определено ще следя развитието й като творец.
6. Октав Мирбо - Песента на Кармен: френският По си е класик, не смея да говоря за творбата му. Тя просто трябва да се прочете.

Плюсове: списанието съдържа само разкази. Никакви статии, интервюта, есета, реклами, смислови и прочее излишни чекии. Българските автори определно пишат хубаво, макар да ми бяха абсолютно непознати имена. Изненадващо кадърна работа на редактори и коректори, струва си да се отбележи в наши дни. Само два броя, а във всеки вече има поместен по един конкурс, чудесно!
Минус - отвратителен формат на изданието. За пръв път виждам такъв и хич не ми хареса, все едно държиш половин списание: дълго и тясно, напомнящо брошурка. Моля ви хора, сменете го, без значение дали ще е А4 или А5, но да не е това.

С други думи, останах доволен от двата броя на списание Дракус и вярвам, че всеки следващ брой ще става все по-добър! Надявам се силно да се задържи на пазара и да възбуди интерес, от което всички само ще спечелим.

събота, 10 ноември 2012 г.

Над Дъгата



Автор: Колектив
Издател: Сдружение "Проектът Дъга"
Формат: 245 Х 335
Година: 2012
Стр: 80
Цена: 20 лв

Скъпи мои, днес е 10 ноември - една "светла дата". На тази дата преди 23 години баща ми ме заведе на площада в родния ми град, защото имаше митинг. Аз много не разбирах какво става, понеже бях едва на осем, но такова скупчване на хора не помня и досега. Плътна маса народ, викащи, държащи речи, размахващи сини знаменца и прочее. Тогава имаше една камара хора, които вярваха, че им предстои едно светло-светло бъдеще. Сега пък има една камара хора, които ронят сълзи по времето преди тази дата, защото тогава било по-добре. Аз и досега се чудя на тези две групи хора, без да мога да разбера кои са по-тъпите, но карай да върви.

Днес няма да ви говоря за политика, пък и блогът ми не е с такава насоченост. На тази дата малко ще ви върна назад във времето, за да ви припомня една голяма хубавиня от нашето детство. А именно - списание "Дъга", онзи комикс, който всички сме чели. И как иначе, някои негови тиражи достигахаха 300 000 бройки! Защо ви припомням това прекрасно списание и историите, които ни разказваха неговите сценаристи и художници? Историите за Бубачко, Добромир, Чоко и Боко, Момиченцето от Земята, Билбо Бегинс, Властелинът на Пръстените, Хитър Петър, Янтар и всички останали?

Защото чисто новичкият комикс, който ви представям, е едно своеобразно завръщане назад във времето. Девет художници от старото списание се събират и правят този проект - проектът "Над Дъгата", който горе-долу се явява продължение на старите истории. Някои са нови, някои са продължение на старите... Но какво ви мъча, нека ви разкажа какво ще намерите на страниците:

1. Дичо Пъдаря трябва да умре (текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев) - чудесна история за едно нямо момче, един бивш партизанин и една пушка. Не е за изпускане!
2. Ян Бибиян (по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев) - има ли нужда да говоря изобщо? Нови приключение на момчето с опашката на дяволчето Фют, Мирилайлай и останалите.
3. Миташки и небесната джаджа (текст и рисунки Румен Чаушев) - много добра история! Една извънземна цивилизация, разтърсвана от война, после мръдваме 1000 години напред във времето! В България едно малко момче е на скаутски лагер и намира изгубен артефакт от тази цивилизация...
4. Ники Внучето и Роли Кучето (текст и рисунки Николай Додов) - хубава история, но е наистина за най-най малките. И като рисунки, и като насоченост.
5. ЕЛО - Легенда за Черните Архангели (текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов) - ЕЛОСИТЕ!!! Екип за Ликвидиране на Опасности! Е, тук е доста напред във времето историята, колкото и да ни се иска капитан Сташевски, Даниел и Тахатунга вече ги няма, но имат наследници. Страхотно!
6. Краят на Бенковски (по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов) - единственият комикс, който не харесах. Рисуван на ръка, груби, резки щрихи, черно-бял, че и по Записки от Българските Въстания, баси! Е, сигурен съм, че ще си намери феновете, де.
7. Дамга (текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров) - без съмнение НАЙ-ДОБРОТО в албума. Страхотна грабваща фентъзи история от млади автори, нарисувана от безспорния корифей Пепи. Неслучайно с този комикс последния отнесе международна награда за най-добър класически комикс в Белград наскоро, пребивайки към 300 художника от стотина държави. У-НИ-КАТ.
8. Тримата Мускетари (по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов) - историята я знаем всички, но как, как е нарисувано просто това нещо!!! Трябва да видите!
9. Призрак (текст и рисунки Сотир Гелев) - един художник в София, края на Втората Световна. Съюзническите самолети хвърлят бомби над столицата, а нашият художник има среща с... призрак. Супер е.

Това луксозно чудо с твърди корици и цветни страници струва само 20 лв, момчета и момичета, и е подписано лично от всеки един художник, всеки един брой, ръчно! Смешна цена, когато става въпрос за машина на времето. Препоръчвам ви да си го купите не само за да си припомните миналите дни. Вземето го, стига да успеете да го намерите, защото на премиерата преди няколко дни в рамките час-два първоначалният тираж от 400 бройки се разграби.

Просто едно страхотно нещо с колекционерска стойност, това е.

неделя, 4 ноември 2012 г.

На Изток От Запада



Автор: Мирослав Пенков
Издател: Сиела
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 232
Цена: 14 лв

Добро утро. Сега ще направя едно изказване, което може да ви се стори прекалено, но не ми пука. Така, пригответе се, то идва - днес ще ви представя "На Изток От Запада", чийто автор Мирослав Пенков е без съмнение най-добрият съвременен български писател.

Преди съм ви говорил за старият му сборник "Кървави Луни", който той издава за абитуриентския си бал. Е, ако аз от "Хоро от Гарвани" до "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" съм израснал от земята до небето, то Пенков е изхвърчал директно от земята в Космоса и сега обикаля планетата в орбита. Не знам просто как да ви обясня защо осемте разказа в "На Изток От Запада" са толкова уникално добре написани, че трябва да присъстват гордо във всяка българска библиотека и че цената от 14 лв за тази книга е просто смешна за удоволствието, което ще получите.

Затова ще оставя да говорят фактите, вместо мен.

1. Първо.

"Пенков постига с единични фрази толкова, колкото други писатели не успяват и с цели глави... сборник на триумфа" - Лос Анджелис Таймс

"Един от най-вълнуващите сборници от дълго време насам" - Бостън Глоуб

"Блестящ сборник" - Гардиан

"В ръцете сте на един млад майстор на разказа..." - Монреал Газет

"Великолепни разкази за любов и омраза, дом и носталгия, страст, изгнание, насилие, история и хумор..." - Сатърдей Ейдж, Мелбърн


Тези изказвания не са измислици, а съвсем реални рецензии във въпросните американски вестници.

2. Второ, тази книга е излязла в Щатите и общо ще се появи в 11 държави. Когато завършва английска гимназия в София, Мирослав заминава за Арканзас да следва психология. Впоследствие записва и творческо писане, което го изучава с ГОДИНИ и в момента самият той преподава творческо писане. Няма как да не е добър писател, след като толкова време се е учил да бъде.

3. Трето, Разказът му "Как купихме Ленин", който присъства в сборника присъства и в антологията "Най-добрите американски разкази 2008", чийто съставител е самият Салман Рушди.

4. Четвърто, за книгата си пичът получи международната награда на ВВС за титулния разказ, дал заглавието на сборника.

Пенков е сменил стила определено - преди беше хорър-автор, сега пише реалистика. Докато четях имах чувството, че тези две негови ръце, които са писали разказите се протягат през океана, едната хваща сърцето ми, а другата мозъка и започват бавно, но настоятелно да стискат, в един уникален ритъм. Разказите като цяло са тъжни, да не се залъгваме, макар да има и много весели моменти в тях. Не смея да определя любим разказ - абсолютно всичките са ми любими: и за внукът, който купува на дядо си по и-бей мумията на Ленин, и за момчето, влюбено в сръбската си братовчедка, и за войникът, който се бие за Македония, за хлапетата, които в разгара на събитията от 1997-а тръгват да крадат златен кръст от църквата, за момиченцето-помаче с мъжко име в Родопите, което татко му го прави майстор на гайди, и още, и всичко. Просто няма слаб разказ.

И за накрая. Може би Миро Пенков не го е целил нарочно, знам ли, но обърнете внимание на корицата, по-точно на лявата й част. Виждате ли онова момченце, което пикае на сърпа и чука? Е това е. В голяма част от разказите Пенков така леко, така индиректно си права гаргара с комунизма, така хубаво се гаври с този гнусен тоталитарен човекоубийствен режим, че книгата му представлява дълъг цял лакът своеобразен пирон от хромирана стомана в ковчега на червеното чудовище. Една гнусна мумия, на която шайка престъпници й се кланят и ни управляват, а тълпа от олигофрени ронят сълзи по нея. Имаше нужда от този пирон, бая силно хлопа капакът й напоследък.

Прочетете ревюта на тази книга и при Блажев, Преслав и при Кръстев. Има и на още други места, ама тях ще си ги откриете сами.

Имам само една-единствена молба към всички ви.

Ако сте от читателите, които четат по една книга на година... нека тази книга бъде "На изток от запада".

сряда, 31 октомври 2012 г.

Препоръки за утре!

Я малко и една публикация, която не е ревю. Утре е 1 ноември, Денят на Будителите, скъпи мои. По този повод едни хубави книжарници в страната ни са решили да направят промоции на български автори! Позволете да ви препоръчам няколко заглавия - внимавайте, промоцията важи само за утре, 1 ноември!



Който закупи утре книга от Книжарници Приятели (бившите Пингвини), която е от български автор, получава отстъпка 10%! Веднага ви препоръчвам 5 заглавия, които си струват определено:

1. Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"



2. Адриан Лазаровски - "Завладей Българките!"



3. Владимир Сунгарски - "Златният Дъжд"



4. Кънчо Кожухаров/Ангелина Давидкова - "Възмездие/Китайско Пясъчно Коте"



5. Александър Томов - "2066"



Това на първи път.



Който утре закупи книга от Книжарници "Книгомания", която е: 1. От български автор и 2. Издадена от Сиела, отстъпката е цели 50%! Препоръчвам други пет заглавия:

1. Мирослав Пенков - "На Изток от Запада"



2. Евгени Черепов - "Добавено Лято"



3. Захари Карабашлиев - "18% Сиво"



4. Андрея Илиев - "Атентанът в "Света Неделя" и терористите"



5. Андрея Илиев - "Непознатият Никола Гешев"



Промоциите важат само за 1 ноември, само за български автори, само на посочените места. За някои от книгите вече съм ви говорил в блога, за други тепърва ще ви говоря много скоро! Не пропускайте офертите!

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Изборът - Златен Кан 2011



Автор: колектив
Издател: Лингея
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 368
Цена: 12 лв

Хей хей хей, ето една наистина дългоочаквана селекция от разкази! Представям ви новите творби от миналогодишното трето издание на международния конкурс за фантастика и фентъзи Златен Кан! С разказите от първото издание може да се запознаете съответно в първи, втори и трети том на серията, а с разказите от второто издание - в четвърти том, озаглавен "Репликация". Да започваме, че нямам търпение! Зад тази чудесна корица се крият следните нещица:

1. Сергей Онишчук, Литва - ИЗБОРЪТ: ето го и победителят в конкурса. Оригиналното заглавие на разказа е "Раз-два", но определено не става така да кръстиш сборник, да не говорим, че другото си му пасва много повече. Една история за изборите, които правим през живота си и нещата, които ни лашкат насам-натам по кривите тесни пътеки, които изглеждат широки, прави и слънчеви. Докато в предните две издания на конкурса любими разкази ми бяха от българи и все на 10-а позиция (първото Илия Богданов с "Денят на Циклопа", второто Божидар Грозданов със "Свободен избирател"), тук трябва да призная, че лично за мен това безспорно е най-добрият разказ в сборника. Прочетете и ще разберете защо.
2. Ивайло Иванов, България - ПОКОРЯВАНЕ: аз лично досега не съм попадал на слаб разказ от Ивайло Иванов, а смея да твърдя, че съм изчел всичко публикувано от него. Варненското острие отново не изневерява на стила си и този път ни изненадва с една, затаете дъх - алпинистка фантастика. Какво ще се случи, когато най-добрите катерачи на света тръгнат да изкачват най-високия връх в... Слънчевата Система? Учудващо ниска десета позиция, силно се надявам Ивайло да напише продължение на това, определено си заслужава, историята има още какво да ни разкаже. А и писателят също - просто вижте този пасаж от разказа му: "места, където побоят се счита за нормален способ на комуникация, а изнасилването - за обяснение в любов."
3. Никола Николов, България - СКИТНИКЪТ ЕВРЕИН: много добре разказана история, авторът е без съмнение сладкодумен. Минусът за мен бе, че не каза абсолютно нищо, по-скоро преразказа библейската история за Ахасвер. Разказа е носител на една от двете специални награди на издателството.
4. Пиер Жан Бруйо, Франция - ЧУДОВИЩЕТО И МАЛКАТА ДАМА: нелоша история, но нищо особено. Малко ми напомни детска приказка от сорта на Джак и бобеното стъбло. Така и не се научих да харесвам френските фантасти, просто не ми допадат и това е.
5. Стоян Пешев, България - КОНТАКТ 37: скучновата фантастика, твърда като главата на комунист от Живкова България/СССР. Сух стил на описание, никакви образи, никакъв сюжет, купчина термини - старата школа на нов глас в действие. Осмо място - за какво, не ми е ясно.
6. Хота Домингес Алварес, Испания - НЕВИДИМ: кратко разказче, само три странички, но определено въздействащо!
7. Яна Колева, България - 666PRO-ПАДНАЛ АНГЕЛ: много красива история, заслужена 4 позиция! Сладурска история за един ангел, който обича да свири метъл и затова не го искат в рая, а за да отиде в ада, където метъла е на почит трябва да прави злини. Хумористична история, която по стил адски напомня този на Геновева Димова/Детелинова.
8. Божидар Грозданов, България - ОСЪДЕНИ НА ВЕЧНОСТ: трето място. Великият Баве е машина, която не знае умора и мели всичко по пътя си. В тази фантастична история човечеството е открило безсмъртието, само за да направи следващото откритие: че то не е благословия, а проклятие.
9. Михаил Дяченко, Русия - ПЛАЖЪТ НА ИРЕБРЬОБ: четири добри странички хубава фантастика, това е Плажът на Иребрьоб.
10. Антон Фотев, България - КУРБАН: другото четвърто място. Тони от Бургас е написал страхотна, страхотна история от българското народно фентъзи. Едни села, едни турци, едни свръхсъщества, страшна работа! Много ми хареса, евала.
11. Ден Шорин, Русия - ДВЕ СЕКУНДИ И ПОЛОВИНА: Ден Шорин е един от малкото автори, класирали се и в трите издания на конкурса. Притежава много добър стил, сериозен автор е и определено много ми харесва. Уникална история за един лекар, една операция и един избор... Чак 15 място.
12. Саша Либерти, Азербайджан - МОЙ МАРС: предъвкван безброй пъти сюжет, но пък за сметка на това добре и приятно разказан.
13. Марина Мартова, Русия - ПОМЕН ЗА ДРАКОНА: и в първия Златен Кан не харесах Марина Мартова, не ми хареса и сега. Последна позиция - там, където й е мястото.
14. Тошо Лижев, България - ИЗБАВЛЕНИЕТО: вж. коментара към разказ № 5.
15. Сибин Майналовски, България - УСМИВКА В ПОЛУНОЩ: ммм, бат Сиби е много, много добър! Всичко което пише е страхотно. Аз ли не знам кой е първия разказ от фентъзи цикъла за кръчмата Зелената Котка? Тери Сторн е легендарен Тъмен Маг, който се среща с една секси мадама, която пък е имала досег със самият... НЕКРОНОМИКОН! Тери иска пък да има досег и с книгата, и с мадамата, ама нея я преследват пък едни, дето искат да осъществят неприятен досег и с двама им. Защо 19 място, защооооо?
16. Йос, Куба - ТОЗИ ДЕН: хубава фантастика, даже много, много хубава! На Земята осъществяваме контакт - тоя де, с извънземните. Само че всички възможни видове извънземни решават да осъществят контакт с нас едновременно, в един и същи ден! Лудницата е пълна! 20 място.
17. Камен Петров, България - ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ: второ място. Има защо. Коледните елхи не са това, което са - след като прочетете разказа, вече ще гледате на тях със съвсем други очи.
18. Алексей Зайцев, Русия - САМУРАЙ: Алекс е добър писател, който се е класирал на 12 позиция. Пише много добра хумористична фантастика, тази тук е малко по-екшън ориентирана, точно както обичам. Един самурай се бие с японски демон... О, да, препоръчвам!
19. Ния Цанева, България - КЪЩАТА НА ПЛАВАЩИТЕ ПЯСЪЦИ: шесто място. Има какво да се хареса в творбата, има и какво не. Ще се въздържа от пълен коментар, понеже четох разказа на свещ (нямаше ток) и това може да е повлияло на преценката ми.
20. Ясен Василев, България - СИЗИФ В МЕТРОПОЛИС: осмо място. Чудесна фантастика, много ми хареса. Познавам Ясен по-скоро като поет, не толкова като писател, но определено поезията страшно му помага в този оригинален прочит на древногръция мит. Хареса ми, определено.
21. Христо Пощаков, България - КАТЯ: бате Ицо няма спирка, тук печели другата специална награда на издателството. Много добър, много човечен разказ, много истински. Браво.
22. Андрей Скоробогатов, Русия - ПИТОМСТВОТО НА ПОТОМЪКА: единственото, което ми хареса в този разказ е фамилията на автора му :-D
23. Ивелина Панчева, България - ЛИПСВАЩАТА ЧАСТ: въпреки че е 7-а, бих класирал този разказ още по-нагоре. Младо момиче цял живот свири на цигулка, но звуците все нещо не им достига, за да бъдат перфектни... Тогава тя намира правилната цигулка и става звезда от световна величина. Къде се крие обаче тайната на този успех?
24. Наталия Шчерба, Украйна - АНТИПРИЗМА: десето място. Разказът почна малко тегаво, но се разви добре и накрая завърши чудесно. Добрата стара история за това, че виждаме само онова, което искаме да видим... или което другите искат да видим.
25. Димитър Бахчеванов, България - ПЕРСИЙСКИ ИМЕЙЛИ: сладурска история в три странички за един котарак (даааа, обичам котки, писан!), който се е научил да пише на компютър и разпраща любовни имейли на други котки. Какво веселба?
26. Хосе Висенте Ортуньо, Испания - ЕДИНСТВЕНИЯТ: чудесна фантастика с хумористични елементи за космичните божества и един неочакван, изненадващ край. Но пък напълно логичен.
27. Бранимир Събев, България - ИГРАТА НА БОГОВЕТЕ: ето го бе, ето го батко! Класиран на 18-а позиция, моя милост отново завършва сборника, както направи това с втори том в първото издание на конкурса. Марк Тулий Октавиус е римски пълководец, сгрешил пред своя император и наказан да се бие на Колизеума като гладиатор. Какво ще се случи обаче, когато се намесят висшите сили във Вселената, решили да изиграят Играта на Боговете? За този разказ Кънчо Кожухаров от издателство "Лингея" казва, че му прави впечатление искреният кеф, с който съм написал разказа. Признавам, виновен съм - пиша с основната цел да доставя кеф и на себе си, и на хората, които ме четат.

Книга, която не е за изпускане. Побързайте, тиража е супер ограничен.

неделя, 14 октомври 2012 г.

Скрити Белези / Приятели

Днес, в този красив неделен следобед, искам да ви кажа по няколко думи за две още по-красиви книги. Два сборника с разкази от български писателки, чиято сила на словото наистина ме затрогна и впечатли.



Автор: Северина Самоковлийска
Издател: Буквите
Формат: 145 Х 205
Година: 2009
Стр: 92
Цена: 7 лв

Това е една от най-хубавите книги в съвременната българска проза - Стефан Кръстев

Колкото и банално и клиширано да ви звучи това изказване, щамповано на първа корица, си е абсолютно вярно. Северина е представила на нашето внимание десет кратки разказа, концентрирали в себе си много майсторство, много силно въздействие и много реализъм. Авторката е прекарала в Испания немалко време и голяма част от нейните творби се развиват именно там. Малко, много малко са родните творци, които толкова добре описват истинския живот на емигрантите. Героините на Северина идват да работят в Испания и неминуемо се сблъскват с груби жестокости - лъжите от всякакъв тип, подхващането на каквато и да е работа, за да не умреш от глад, експлоатацията, мизерията, заплащането като форма на подаяние, измамите, сводниците и наркодилърите, какво ли не... Но среща и друго - доброта. Добротата, която се появява неочаквано там, където най-малко очакваш - от хора от различна раса и националност, които ти протягат ръка. А в тази ръка има пари, хляб, работа, покрив или просто нормално човешко отношение. Дори възможност двама души да се съберат заедно за цял живот.

Не искам да хабя думи повече - ще прочетете и ще видите, че сборникът е много по-добър от това представяне, което му правя.



Автор: Весислава Савова
Издател: Е-Книги
Формат: 150 Х 210
Година: 2011
Стр: 130
Цена: 10 лв

За творчеството на Весислава вече веднъж ви говорих. Сега е ред на първата й книга - сборникът с разкази "Приятели". Над 20 кратки разказчета, разказващи различни житейски съдби, толкова реални, толкова истински... Направи ми впечатление следното - интересните истории, които на моменти ми се струваха някакси познати, завършваха съвсем неочаквано. Защо? Защото са наистина реални, от живота, при Весислава рядко има хепиенд. Но независимо от темата, идеята, сюжета или завършека, всеки разказ беше като дълъг, остър нокът, бодващ ме през гърдите право в онзи мускул-помпа, който вие много добре знаете. Разкази, които натъжават, разкази, каращи те да въздъхнеш, разкази, каращи те да свиеш юмруци... Но и разкази, каращи те да се усмихнеш и да затвориш очи. Да разбереш, че не всичко е загубено и винаги има надежда. Да осъзнаеш, че слънчевият лъч в крайна сметка пробива облаците.

С други думи - разкази, от които никой няма да те остави безучастен.

Далеч съм от мисълта, която за съжаление спохожда повечето читатели - че едва ли не всеки автор пише почти само за собствени преживявания, това е нелепо. Въпреки това съм сигурен, че и в двата сборника има поне отчасти, или прозират истински истории тук-там, почерпени от реални събития, случили се с двете авторки или с техни познати. В което всъщност няма нищо лошо, напротив - та нали е реализирано чудесно?

Макар да съм сред щастливците, успели да се сдобият с тези две книги на хартия, честно казано вече е много трудно да ги откриете в този им вид. За сметка на това винаги може да си ги закупите в електронен вариант на цена, няколко пъти по-евтина от коричната - "Скрити Белези" тук, а пък "Приятели" - тук. Обявените цени са просто смешни за начина, по който ще ви повлияят тези книги.

И накрая малко нещо лично за някои от разказите в двете книги. Убедих се, че и от двата пола има много боклуци. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много боклуци. Затова, просто един съвет към всички хора, които се срещнат с някакъв насилник от какъвто и да било характер - не оставяйте на копелето да му се размине. Въпреки всичко да е против вас, въпреки всичко да е в негова полза. Накарайте го да съжалява и помни за цял живот.

Прочетете... приятели. Докоснете се до тези... скрити белези.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Часът на Чудовището / Голяма Червена Текила

Скъпи мои, напоследък от писане, пиене, ходене на зъболекар, литературни проекти и страстни нощи с една уникална жена нещо не ми остава време за писане на ревюта. Че желание нямам отдавна - това вие много добре го знаете ;-) Въпреки това сега ще ви кажа няколко думи за две чудесни заглавия, които горещо препоръчвам - знам, че без безкрайната ми мъдрост, изливаща се в този блог и оттам в главите ви седмицата стои някакси непълна, нали?



Автор: Патрик Нес/Шавон Доуд
Издател: Студио Артлайн
Формат: 150 Х 220
Година: 2012
Стр: 140
Цена: продуктът не е предназначен за продажба

Един чудесен роман, удостоен с множество награди, които няма да изброявам засега. Книгата е с герои и идеи на Шавон Доуд, но преждевременната й смърт оставя тази чудесна история незавършена. Авторът Патрик Нес продължава идеите, разгръща ги и завършва историята... просто страхотно. За какво става дума ли?

Малкият Конър живее, меко казано, шитав живот. Баща му ги изоставя и отива да живее в Щатите при новата си съпруга, а Конър бива отгледан от майка си. За нещастие, майката на Конър заболява от рак... Болестта прогресира и на сцената излиза нейната майка, или бабата на Конър, с която двамата хич не се спогаждат. За капак в училище Конър от една страна е тормозен от няколко хулигани, докато всички останали ученици го избягват, а учителите го третират прекалено снизходително, знаейки за семейния проблем.

Нещата хептен се сговнят, когато на сцената излиза... Чудовището. Кошмарните нощи на Конър всъщност са си съвсем реални, а старото тисово дърво, растящо пред къщата внезапно оживява, а оживее ли, то тръгва да мъсти, да руши и да сее хаос в търсене на справедливост и абсолютната истина. Как ще се развие историята?

Преводът на Златка Паскалева е чудесен и макар това да е предварително, некоригирано издание, което се разпространява безплатно (хм, за пръв път чувам за такава идея, определено я одобрявам!) романът е уникален, макар и с край, който силно се разминава с личната ми вкусова натура, пристрастена към хепиендове. Очаквам с нетърпение официалното издание на този роман, за да си го купя, както си му е редът - надявам се и вие, книгата е трепач.



Автор: Рик Риърдън
Издател: Егмонт
Формат: 105 Х 175
Година: 2012
Стр: 420
Цена: 9,90 лв

Авторът на Пърси Джаксън и други книги за тийнейджъри/деца този път ме заинтригува - не само със сладурската предна корица, а и с описанието на задната такава.

Джаксън Навар, наричан още Трес, е особняк от Тексас, владеещ тай чи и обичащ текила. Човек, който притежава вроден талант да се забърква в неприятности и да си създава врагове. Този пич се завръща в родния Сан Антонио, играейки си на детектив с две основни цели: първо, да се омъжи за гимназиалното си гадже Лилиан и второ, да разреши случая с убийството на баща му - градския шериф, застрелян преди десет години пред очите му. Дали ще срещне призраци от миналото ли? Колкото искате, че и отгоре.

На Трес, меко казано, не му е лесно. В града на завръщането му се радва кажи-речи само родната му майка. Доста хора искат да му попречат и се опитват да го направят, което още повече нахъсва Трес да продължава напред. Заривайки се до ушите в лайна, той започва бавно, но сигурно да разплита кълбото свински черва, в което са се омотали всички персони от градския елит, плюс някои познати и приятели... Простотията е пълна, няма майтап.

За щастие, Трес е упорит, помагат му приятели, плюс роднини. Въоръжен с владеещите си тай чи ръце и хаплив език, който искрено ме забавляваше през цялата книга, той полека-лека се приближава до истината. А тя е толкова изненадваща и необичайна, че...

Тук вече лигавата ми, пристрастена към хепиендове натура (вина за което имат любовните романи и латинските сериали в детството ми) бе задоволена напълно. Всичко накрая завърши добре, а последната половин страничка от романа буквално ме разтопи - ето това е приятелство!

Метнете едно око и на чудесното ревю на тази книга при Книжното Момиче и Вал Стоева. Разбира се, и на най-доброто място - Цитаделата.

Е, естествено, както можеше да се очаква, Блажев наплю романа, но той пък кога изобщо е притежавал вкус за книги?

Приятно четене... и искам да пробвам на практика как е една "Голяма Червена Текила" ;-)

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Заклинателят



Автор: Уилям Питър Блати
Издател: Изток-Запад
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 312
Цена: 16 лв

И ето, че дойде време да ви представя едно култово заглавие, което излиза с нов прочит - реновирано, ревизирано и редактирано лично от автора си по случай 40-годишният юбилей на книгата. Това е "Заклинателят" - да, "Заклинателят", а не "Екзорсистът", както ви е позната досега. Чудесна книга, класическа не само в жанра хорър.

Корицата е убийствена, не, няма такава просто - още щом я видях и си спомних бруталните сцени от филма от 1973 с Елън Бърстин и Макс фон Сюдов. Отлично хрумване.

Малко за сюжета:

Ригън Макнийл e обикновено, безгрижно, да не кажа разглезено дете. Нейната майка е известна и богата холивудска актриса, разведена с мъжа си, която се грижи за дъщеря си с помощта на наети иконом и камериерка. У малката Ригън обаче постепенно започват да се проявяват ужасяващите симптоми на дълбоко психично разстройство. Докато лекарите гадаят диагнозата и си прехвърлят топката един на друг, постепенно на всички започва да става ясно, че за лечението на момичето не са нужни лекари, а свещеници.

Отчаяна, майката Крис Макнийл е готова на всичко, само и само да си върне детето. С проблема се заема отец Деймиън Карас, човек, завършил за психиатър, но насочил се към свещеническия сан. Въпреки че живота е подлагал на изпитание вярата му неведнъж и тя да е доста поразклатена в съзнанието му, той жертвоготовно се хвърля да помогне на малкото момиченце, без да жали нито време, нито сън, нито усилия.

За съжаление, пред извършването на акта на екзорсизъм стоят немалко пречки - на пръв поглед бюрократични църковни правила, но всеки е прав за себе си: трябва да си 100% сигурен, че имаме наличие на обсебване от демон, а не психично разстройство със сходни проявления. Има нужда от доказателства, за да се разреши провеждането на съответния ритуал.

В същото време малката Ригън отпада все повече и повече, гаснейки постепенно като пламъче на дъжда. А демонът, който се е настанил в тялото й набира сили и става все по-могъщ...

Авторът пише романа, вдъхновен от история по действителен случай за обсебване то демон - в края на 40-те години на миналия век едно 14-годишно момче от Мериленд се сблъсква с проблем, идентичен с този на Ригън Макнийл. Прекрасният превод и предговор са на Любомир Николов, може би най-добрият съвременен български преводач.

За разлика от Любчо, чийто любим персонаж бе отец Деймиън Карас, моят фаворит и преди, и сега си остава свещеникът Ланкастър Мерин - изтъкан от доброта и благочестие възрастен човек с опит в прогонването на демони, ала криещ немалко тайни... Най-много ме подразни ченгето Киндерман - знам, че си вършеше работата, но беше адски досаден персонаж.

Книгата е легендарна, а новият прочит си заслужава - неслучайно самият Блати казва за нея: „Това е версията, с която искам да бъда запомнен“. Запомнете я и вие.

И чудесното четиристишие в края на предговора (хм, звучи точно като епитаф!):

Добрият човек не оставя следа
с руини и кръв по земята.
Оставя ни песен, и хляб, и вода,
която да пият сърцата.


Ако някога рискувам да направя списък на 100 книги, които всеки човек е длъжен да прочете през живота си, то "Заклинателят" задължително ще присъства в него.

сряда, 12 септември 2012 г.

Пътуване / История с Дух



Автор: Весислава Савова
Издател: Св. Иван Рилски
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 112
Цена: 8 лв

Днес съм решил да ви представя две нови, хубави книжки от една българска авторка, която е много добър писател и много хубав човек! Освен това е чудесен съставител на хайкута и носителка на две международни награди. Нека започна с първата - "Пътуване".

По същността си "Пътуване" съдържа две мистични новели, всяка от които е с трибуквено заглавие. Първата, "Ана", учудващо ми хареса повече. Разказва се за младо момиче, което ходи на уроци по френски при възрастна мадам. Следствие на инцидент младата Ана изпада в кома, която трае дълги години... Единственият близък до мъката на самотната майка се оказва лекарят, който се грижи за дъщеря й. Впоследствие между двамата се заражда любов.

Докато е в кома, Ана има доста странни и плашещи изживявания насън. Внезапно се събужда от комата и вече е придобила специална дарба. Професор Андре от Франция, колега на българският лекар, който се е грижил за Ана и сега е нещо-повече-от-приятел на майка й обаче е проявил интерес към случая на момичето и преди, и сега... Какво ли ще последва?

Втората новела е озаглавена "Рон". Имаме едно момиче с обсесия по кожените облекла, моторите и най-вече по нейният любим Рон. Главният герой е ту рокерката Мина, ту мотора, ту Рон, ту пътешествието - но накъде? Няма да разкривам повече, просто прочетете.

Две истории, без съмнение силно повлияни от лични преживявания.



Автор: Весислава Савова
Издател: Крисан-С
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 24
Цена: 5 лв

А това е вече дебютната пиеса на авторката. Много приятна камерна пиеса за една възрастна поетеса, за един бай Пешо и колоритният образ на ФСМ - Фигурата на Смъртната Лудост с качулка и маска на лицето. Впечатление прави и чудесният превод на Sanitarium на Metallica. Посетете блога на писателката, където има и други преводи, и не само.

Винаги се чувствам добре, когато открия чудесен български писател. С удоволствие бих прочел и първата книга на авторката - сборника с разкази "Приятели".

сряда, 29 август 2012 г.

Повелителят на Мухите



Автор: Уилям Голдинг
Издател: Труд/Анимар
Формат: 130 Х 200
Година: не е посочена
Стр: 256
Цена: не е указана

Честно казано, не останах кой знае колко очарован от книгата - очаквах повече. Може би защото подходих с големи очаквания към този бестселър и емблематичен роман, така щедро нахвален от патрона Кинг в "Сърца в Атлантида", а и Голдинг е нобелист, все пак. От друга страна четох "Повелителя" точно след "МеждуСвят" на Геймън, а там отношенията между децата са къде-къде. Но хайде, да не издребнявам.

Каква е историята:

Банда английски хлапета (Голдинг е британец), най-големите на по 13-14 г се озовават внезапно на самотен остров, без и те да знаят къде и откъде. Последният им спомен е, че са били в самолет, евакуирани заради ядрена война и после - бяло петно. Всичките хлапета до един бяха все момчета, което ми беше малко непонятно, но както и да е.

Повечето хлапета избират за вожд харизматичния Ралф - най-големият от тях. Той започва да се опитва да наложи ред - всички да се трудят наравно, да се строят заслони, да има постоянно поддържан огън, чийто дим евентуално да бъде забелязан от спасителите им, свиква събрания, където всеки може да се изкаже по определен ред... На негова страна е смешният шишко с очила Прасчо, който обаче е безрезервно до него и е вероятно най-умният сред хлапетата. Големи отговорности тежат на раменете на Ралф, които лека-полека започват да му се изплъзват.

За последното основно е виновен Джак Меридю - предводителят на хористчетата. По някаква ирония на съдбата Джак и неговите покорни певци и свирачи се оказват добри ловци на прасета. Така е, народът на острова трябва да кльопа и домуз, не става само с плодове, от които рано или късно се подрискваш. Постепенно групичката около Джак става все по-голяма и по-голяма, а тази около Ралф намалява все повече и повече.

Джак е жесток предводител, но го слушат, защото ги храни със свинско. Той и хората му подивяват все повече - накрая захвърлят износените си скъсани дрешки и тръгват чисто голи с копия, намацани с боя като диваци, играят ритуални танци, беснеят и лека-полека освен свини започват да ловуват и хора. Разликата не е голяма.

Голдинг е добър писател, в интерес на истината. Има много добри описания, героите му живват, притежава богат език. Самият Повелител на Мухите беше нещо уникално с чуден хорър-елемент, което ми се понрави наистина много. И въпреки това съм със смесени чувства от книгата - може би защото не бях в настроение за деца, които се бият и трепят едно друго (ако книжката беше още 50 страници по-обемна се обзалагам, че щеше да се стигне и до канибализъм), вместо да си помагат и да се подкрепят - както в МеждуСвят на Геймън, примерно.

Романът на практика представлява една алегория за отношенията между хората и автора всъщност е песимист относно човешката природа. Не е необходимо много, за да се свали маската на цивилизацията и да се види на практика, че сме си диваци и аборигени. С което съм съгласен отвсякъде. Вие си решавате дали да го прочетете този роман.

понеделник, 20 август 2012 г.

МеждуСвят



Автор: Нийл Геймън и Майкъл Рийвс
Издател: ProBook
Формат: 145 Х 210
Година: 2012
Стр: 240
Цена: 12.99 лв

Щом разбрах, че е излязла нова книга на Нийл Геймън, първото нещо което направих бе да отида в книжарницата и да си я купя на мига. Е, моите почитания към Майкъл Рийвс, но честно казано хич не ми пука че присъства като съавтор - нито съм го чувал, нито нищо. Вярно, че е писал сценариите по куп сериали, немалко от тях детски и анимирани, но какво от това? Важното в случая бе човекът, от който последните две години прочетох наистина уникални заглавия и бързо-бързо се издигна в личната ми класация за любими автори до челни позиции.

"МеждуСвят" е, меко казано, страхотна книга. Е, сравнена с останалото творчество на Геймън не е така обемна и мащабно разгърната като "Американски Богове", нито чак толкова цветна и пълнокръвна като "Никога, Никъде, Никой" или пък притежаваща такъв мощен заряд подобно на "Книга за Гробището". Сравнена обаче с други нови заглавия, които напоследък ни заливат от книжарниците подобно съдържанието на разбит лайновоз си е направо трепач отвсякъде.

Я малко от задната корица:

"Джоуи Харкър не е герой. Всъщност винаги е бил леко странен тип, който никога не се ориентира къде е и е способен да се изгуби дори в собствената си къща. И това не би било странна, ако Джоуи не беше БРОДЕЩ. Той е единственият човек на Земята, притежаващ дарбата да броди между различните измерение. Но Джоуи разбира това по трудния начин, когато вместо на мечтаната среща с момичето си се озовава в центъра на битка между две империи."

Обяснявам с прости думи.

Съществуват много светове, алтернативни на нашия, които съществуват едновременно в паралелни реалност. На всеки свят има по един-единствен Бродещ, който притежава способността да пътува между измеренията. Главният герой на нашия свят се казва Джоуи Харкър и е нормален човек, от съседния ще се казва примерно Джозеф Харк и ще е огромен як звяр, от друг ще е Джоуина Харкинсън и ще е получовек-полувълк, от трети ще е Дж. Х. и ще е киборг, и т.н., и т.н. Всички тия деца, чиито имена започват с J и H се озовават в МеждуСвят и са фракция, която поддържа баланса във Вселената.

Баланс ли казах?

Да. Във Вселената съществуват две огромни Империи, които постоянно са в единоборство. Едните са технологични, а другите - магически. Лазери и платки срещу дракони и отвари. Фантастика срещу фентъзи. Баси якото. В случая едната империя е дръпнала яко напред и има план да завладее цялата Вселена, а нашите бродещи партизани от МеждуСвят трябва да я спрат.

Да не пропусна факта, че и двете империи мразят Бродещите и до костния мозък и щом им попадне такъв го използват по специфичен гнусен начин, за да осъществят мерзките си цели. По-точно Бродещите са използвани за... гориво. Техните способности са двигател и за технократите, и за магьосниците.

Но да не задълбавам и разкривам повече. Прочетете и ще се убедите, че е повече от страхотно.

И още нещо.

НИЙЛ ГЕЙМЪН, КУЧИ СИНЕ, МАМКА ТИ, ПРЕБОРИ ПРОКЛЕТИЯ СИ МЪРЗЕЛ И НАПИШИ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТОВА!!!

вторник, 14 август 2012 г.

Нови Приказки От Цял Свят



Автор: Любомир Николов
Издател: СофтПрес
Формат: 165 Х 235
Година: 2012
Стр: 112
Цена: 5.99 лв

О да, момчета и момичета.

Много съм доволен и горд да ви осведомя, че Любчо Николов има нова книга! Сборник с приказки за деца, които са, меко казано, страхотни. Моите почитания към издателство СофтПрес за страхотната корица, чудесното оформление и учудващо ниската цена.

Любчо Николов е име, което е залог за качество. Като писател има куп чудесни разкази плюс романите "Червей под есенен вятър", "Къртицата", "Десетият праведник" и др. Като автор на книги-игри е написал близо 30 парчета под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Като преводач е един от най-добрите в България - под вещото му перо са излезли на роден език титани като Толкин, Кинг, Гришам, Хосейни, Блати, Шекли, Лъвкрафт, Хърбърт и много други. Да не забравя - има и няколко чудесни хумористични поеми. С други думи - нееднократно е показвал, че може всичко в литературата, и то добре.

Много.

Та защо да не се пробва и в жанр като приказките?

Тази книжка съдържа в себе си точно 19 приказки. Идеята на Любчо е да разкаже всяка една в стил, сякаш е произлязла от съответната държава, макар да я е написал лично той. Получило се е страхотно, идеята му е чудесна и ми допадна доста.

Нека изброя всичките приказки - няма да правя коментар върху им, и без това са кратки, ще си ги прочетете и сами:

1. Най-вълшебният дар - тайландска приказка
2. Облачното дете - австралийска приказка
3. Защо се смее хиената - африканска приказка
4. Кха-пан - приказка от зората на времето
5. Маликан - немска приказка
6. Драконово сърце - китайска приказка
7. Рибарят и Барон Самеди - хаитянска приказка (любимата ми)
8. Бялата сова - ескимоска приказка
9. Златното бузуки - гръцка приказка
10. Иглата на леприкона - ирландска приказка
11. Как казакът измамил дявола - украинска приказка
12. Камъкът на лихваря - арабска приказка
13. Медният грош - турска приказка
14. Три джуджета калпазани - френска приказка
15. Чифликът в орехова черупка - българска приказка
16. Мартеничката на Андерсен - българо-датска приказка
17. Защо циганите нямат пари - циганска приказка
18. Кестенче - приказка на Любчо
19. Тъмнулка - чешка приказка


И за финал - малко от задната корица:

"Приказките са съкровищницата на народите и в тях мъдреците на всички краища на света са скътали най-интересните житейски съдби и безброй поучителни истории. Пъстри като цветовете на дъгата, приказките на Любомир Николов ни срещат със знайни и незнайни герои, принцеси и чудни зверове в далечни земи, а всяка от събраните в тази книга приказки е вдъхновена от фолклора на страната, от която идват, и ценностите на народа й."

Чудесна книжка с приказки за хора от всички възрасти, гордост за всяка библиотека и удоволствие за всеки родител, който обича вечер да чете на децата си.

вторник, 7 август 2012 г.

2066



Автор: Александър Томов
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 200
Цена: 10.90 лв

През 2100 г. България ще наброява 10 000 000 души. 8 000 000 от тях ще са цигани, 1 700 000 турци и само 300 000 българии - Социологическите Агенции.

Така започва "2066" - ако не се лъжа, най-новата книга на Александър Томов. Интересно - книга на автора, която доста се различава от написаните от него досега. Не е крими, не е политически трилър, елитни килъри и прочее поредното скандално писание. 2066-а е... антиутопия. И то, смея да заявя - добра.

За какво иде реч?

През въпросната година Томов рисува една картина на България, която, честно да си призная, изобщо не изглежда така невъзможна, както си мислите. Държавицата ни е нацепена и надиплена на отделни анклави - все още не се е получило онова съотношение с наклонения шрифт в началото на ревюто, но е близко до него. Имаме една що-годе търпима част на България (столицата и околностите), които са под контрола на Брюксел и европейските комисари.

Имаме обаче и едни специфични региони, където владеят други хорица и нации извън Европа - Делиормана (и не само) е под турско управление, Варна и почти цялото Черноморие (от най-северната точка до Бургас) вече са на руснаците. Имаме и едни брутални банди от цигани, които вилнеят по Северната Магистрала - скъпа и ценна придобивка, построена лично от европейците, понеже им е писнало разни хора в България (уж) да строят магистрали и да крадат от това. Не се засягайте, г-н премиер, нямах предвид вас. Въпросните банди служат на един могъщ цигански бос, който се придвижва с армада от лимузини, бронирани джипове, БТР-и и т.н.

Малко и за сюжета - главният герой, командо Иван Иванов е натоварен със задачата да охранява конвой с камиони от София до Варна. Товарът, естествено, е тайна. Много скоро обаче нашият герой разбира какво превозва и впоследствие горчиво съжалява, че въобще е полюбопитствал. Много хора от най-различни фракции искат товара му - какво ще стане накрая?

Изброявам само няколко от безценните неща в романа:

- "Шадравана на Шейха" - това искам да го пробвам!
- Световноизвестният чалга-клип на Мемиш и фолкзвездите в бъдещето. Виж, това не искам да го пробвам;
- Свръхреалните описания на българския манталитет;
- Не по-малко реалните описания на имперските амбиции на Турция и Русия. Собствени телевизии, пропаганда, спор между ислям и православие и мълчаливо сработване, ако целите им съвпадат;
- Столицата на мутрите Велико Търново и статуите на съвременните политици и мутри в бъдещето;
- Зверските тълпи от цигани в тунелите, подсетиха ме за зомбита и Z-та Световна Война;
- Мизерията и гладът, който ми напомниха за Всичкият Блясък на Злото;
- Тоталната психическа, душевна, морална и културна деградация - народа е затъпял на макс, не се четат книги, слуша се само чалга, по медиите директно се псува каруцарски, хората отдавна са се разделили с мозъците си, защото така е по-лесно.

Единствено не ми харесаха някои приказки и забежки от сорта на демокрацията и САЩ са виновни, Костов е виновен, Русия е велика, тя ще ни спаси, последен стожер на православието е и т.н., и т.н. шитове от тоя сорт, които ме усъмниха в потенциалните комунистически забежки на автора, но може и да се бъркам.

От задната корица: "Екшън, престрелки, магистрални банди, пратеници на Великите сили с хуманитарни конвои, бетон и пустош - такава е България през 2066-а в настоящия роман на Александър Томов. Книгата е динамична и увлекателна, но и повод за размисъл." Много, много вярно, но и доста лаконично, в романа има и много повече.

Прочее, книгата е добра и ми хареса, препоръчвам я силно, определено е четиво, което не бива да се изпуска.

понеделник, 30 юли 2012 г.

Светът на Мъглите / Светът на Призраците

Понякога лятото е много хубаво време за четене. Понякога - не. В моя случай тази година май е второто - определено не си давам така зор да чета в жегите и стандартната една седмица, която ми отнема една книга се разтегля до две. Няма лошо - трябва да се правят и други хубави работи, освен да се чете - любов, секс, пиене на бира, киснене в морето. Да се работи и да се действа по различни нови проекти.

Или пък да се пише.

Но стига съм изпростявал, а да кажа две думи за две книжки на живата легенда, родена в Брадфорд на Ейвън, Уилтшайър, Англия.



Автор: Саймън Грийн
Издател: Орфия
Формат: 130 Х 200
Година: 1995
Стр: 224
Цена: 90 лв - за мен 5

Първата книга от трилогията "Twilight of the Empire" и лично за мен сигурно най-добрата от поредицата. Империята владее цялата Галактика, разраства се постоянно, инвазиите и кампаниите й нямат край. Империята не знае милост и пощада, изтребвайки цели раси и цивилизации, ако интересите й го налагат. Тук превода на места също е плачевен, като в "Адския свят", но дори това е е проблем, толкова е добро.

Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, престъпници, неудачници, контрабандисти, крадци, далавераджии или просто персони, които искат да се скрият там, където никой не може да ги намери. Специфичните климатични условия, могъщият планетарен щит и чудовищното оръдие, насочено към космоса превръщат това негостоприемно място в костелив орех за лапите на Империята. Животът тук е труден, климата е суров, престъпността висока, а убийствата - ежедневие. Но поне си свободен.

Докога обаче? Коварен план се разгръща в перфектна схема, подобно лепкавата мрежа на гигантски паяк с неутолим глад. Някой се бори за власт, друг се бори за пари, трети се бори за отмъщение, четвърти за поробване... а друг просто за унищожение. Докъде ще доведе всичко това? Не пропускайте!



Автор: Саймън Грийн
Издател: Орфия
Формат: 130 Х 200
Година: 1996
Стр: 192
Цена: 95 лв - за мен 5

Втора книга от трилогията. Също много добра и без съмнение с най-чудесния превод - Владо Зарков е залог за качество. Екипаж от петима души - Капитан, свирепа Изследователка, мощна Есперка и двама Щурмоваци се озовават на тайнствената планета Ансилай, домът на Ашраите. Могъща раса, противопоставила се ефективно на Империята и принудила последната да изгори от орбита цялата планета от полюс до полюс. Велики и тайнствени, Ашраите загинали до един... но само телата им. Душите им продължават да блуждаят и витаят на Ансилай, безсмъртни и свирепи, пълни с омраза и жажда за разплата.

Капитанът има своите тъмни тайни от миналото, които неизбежно ще излязат на бял свят - на Ансилай не може да се скрие нищо. В неговата мисия изненадващо му се притичва на помощ бившия му приятел Гарвана - най-силният Изследовател и Еспер, познат някога на Империята. Обърнал се срещу собствената си раса, за да се бие на страната на Ашраите, той по чудо е избягнал огнената смърт, изпепелила планетата. Десет години след катаклизма той е живял с призраците на Ашраите, изучил е всички техни тайни... и сега е по-могъщ дори отпреди. Защото вече не е човек.

Странна нова раса се е появила от нищото на Планетата. Раса, която е заплаха не само за Империята, но дори и за безплътните духове на Ашраите. Как ще се развият нещата? Прочетете и ще видите!

Чудесни книги, при чичо Саймън празно няма. За жалост тези две заглавия вече са библиографска рядкост и се намират трудно. За нас остава единствено да се надяваме и очакваме с трепет в края на годината SHADOWS FALL...

понеделник, 9 юли 2012 г.

Първият Гроб Отдясно



Автор: Даринда Джоунс
Издател: Ибис
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 296
Цена: 11.90 лв

Един хубав роман, който завърших наскоро. Малко ми е трудно да определя жанра му - отчасти крими, отчасти паранормален с много хумористични елементи, гарниран с лека доза еротика и закачливост, подобно разноцветните шоколадови пръчици, с които е посипана богата мелба. За какво иде реч в тази първа книга от трилогия?

Чарли Дейвидсън работи няколко неща едновременно, но основното, с което се занимава е детектив на свободна практика. От най-ранна възраст тя умее нещо, което другите не владеят - а именно вижда мъртъвци. Основното й занятие е да ги убеди, че вече са мъртви и да ги насочи към Светлината, за да преминат Отвъд. Да, не всички след като хвърлят топа успяват сами да се запътят натам, накъдето трябва.

Когато въпросните мъртъвци обаче са починали при недотам стандартни обстоятелства - или, с други думи, са били убити, те искат от Чарли да подири сметка от убийците им, за да могат душите да намерят покой. Тук вече се намесва и работата й като консултант в полицията - не само баща й, който е пенсиониран, ами сега и чичо й като настоящ полицай ползва услугите на племенницата си за разплитане на по-завъртяни случаи. Интересно колко бързо можеш да разкриеш едно престъпление, ако жертвата на въпросното даде информация за убиеца си.

Напоследък обаче Чарли сънува доста, хм, горещи сънища с един красив непознат, който не е като нормалните мъртъвци, доста по-различен е от тях. Нещата започват все повече да се усложняват - ами ако той не е точно... мъртъв?

Корицата на романа е страхотна, направо ме размаза от кеф - освен това е и оригиналната! Оформлението вътре също е на ниво - на всяка глава има стилизирана мадама с коса и различни свежи лафове от тениски, стикери за автомобили и много други. Разбира се, не мога да пропусна и чудесния превод на Надя Баева.

Естествено, няма как да не спомена и факта, че книгата е писана от жена и до известна степен е предназначена за представителки от нежния пол - изпъстрена е с типичните женски заядливости (които някои дами бъркат с ирония и сарказъм), ахкания по красиви мъже (които ние окачествяваме като педали) и дори разглезени хленчения. Но като цяло останах доволен от книжката и ще прочета и продължението й - "Вторият гроб отляво".

понеделник, 2 юли 2012 г.

Сбогом, Агата Кристи



Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 224
Цена: 10 лв

Я - "Аргус" още издават! Приятна новина, вече бях започнал да мисля, че и то е поредното българско издателство, на което е турен кръстът. Е, не е фантастичната серия, а криминалната, но не е проблем. Все пак, авторът е Андрея Илиев, а той отдавна е доказал, че може да пише отлично във всеки жанр.

Нека ви представя новата книга на Андреята - криминалният исторически роман "Сбогом, Агата Кристи". Останах очарован от романа - идеята, която писателят подхвана в "Четвъртият идва винаги пръв" и продължи в "Атентатът в църквата Света Неделя" намери уникалния си завършек тук, в тази книга. Но за какво иде реч?

През декември 1926-а г. Агата Кристи излиза от дома си и не се връща. Полицията и хиляди доброволци я издирват из цялата страна. Когато след 11 дни я откриват в хотел в Северна Англия тя твърди, че не помни нищо. До края на живота си при всяка уговорка за интервю писателката, чиито романи досега са издадени в общ тираж над 2 млрд бройки постаня предварително условие да не й задават въпроси, свързани с тези 11 дни.

В тази книга Андреята не просто е поредният, търсещ отговор на тази загадка и излагащ своето становище по въпроса, давайки поредната хипотеза какво се е случило с Агата през декември 26-а. Нееее, той се е прицелил много по-високо, вплитайки в сюжета приключение, свързано със знаково събитие в историята на България - атентата в църквата "Света Неделя". По какъв начин?

Главният герой - офицер от запаса Беронов е извикан лично от цар Борис III с уж проста задача - да замине за Англия и връщайки се в България да върне важна за царското величие вещ, която крие огромна, огромна заплаха. В същото време в съветското посолство в Лондон комунистите подготвят удар от друг тип, когато интересите на всички изведнъж се преплитат като бесни котки в чувал, биещи се на живот и смърт. И точно в този качамак се озовава Агата Кристи по неведомо стечение на обстоятелствата.

Изказвам своите почитания към г-н Илиев за:

- огромния труд който е хвърлил, преглеждайки планини от документи, за част от които съм сигурен, че не всеки може да си осигури свободно достъп;
- за изобилието от интересни исторически факти и умелото им вплитане в историята;
- за интересно написаният роман, който те грабва и се чете настървено, без да се пуска;
- за динамичния сюжет;
- за уникално реалистичната версия какво се е случило през тази година с описаните хора. Аз лично съм убеден на 100%, че е станало точно така, както го описва Андреята - толкова е реалистично и истинско, че просто няма как да не повярваш!

Завършвам ревюто с непоклатимото убеждение, че имаме страхотни писатели, които не отстъпват на чужди такива, че десетина лева са смешно ниска цена за такава книга и че този роман с гордост би красял библиотеката не просто на всеки почитател на кримито и историческите книги, а и тази на всеки читател, който обича добрата литература.

Защото, както казва Емануел Икономов на задната корица на книгата:

"Оригинална идея, сериозно подготовка и блестящо изпълнение - несъмнено това е почеркът на Андрея".

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Танцуващият Замък



Автор: Робин Джарвис
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 464
Цена: 18 лв

"Отвъд Сребристото море, обградено от тринайсет зелени хълма се намира чудното кралство на Принца на Зората. Ала в Белия замък тронът стои празен. Цяла вечност изгнаник е принцът и вместо него управлява Измъс, неговият Велик Чародей - до деня, когато той прославен ще се върне и ще се възцари навеки в пълния с блясък."

Така започва "Танцуващият замък" на британския писател Робин Джарвис - една прекрасна фентъзи история, която правеше последните ми десетина жежки нощи доста по-приятни и търпими. Но за какво става дума в този роман?

Както всички знаем, книгите са могъща сила - неслучайно един от героите вътре казва, че не бива да подценяваме писаното слово, все още определени книги владеят умовете и движат в различни посоки целии нации и милиарди хора на планетата. Някои книги обаче са лоши, направо зли и опасни. Те изкривяват съзнанието ни и нас самите, хранейки се с нашите чувства, желания и дори души. За една такава книга става въпрос в "Танцуващият замък".

В едно крайбрежно градче в Англия се появява странна книга, именувана като този роман. Написана от неизвестния Остърли Фелоус, мистериозен окултист, тя на пръв поглед е детска книжка с илюстрации, в която става въпрос за хубави неща като замъци, принцове, принцеси, коне и така нататък. Но само на пръв поглед - всъщност, който започне да я чете, не може да откъсне поглед от нея и става обсебен от книгата, идентифицирайки се с някой от героите вътре.

А заразата на книгата се разпространява из града, подобно смъртоносна епидемия...

Моите поздравления към издателство "Милениум" за чудесната корица и оформление - личи си, че по тях е работено доста, преводът също е на ниво. Чрез главния герой, който е учител изненадващо разбираме отвратителни истини за образованието и медиите в днешна Великобритания. Да, мили мои, не само у нас образованието е плачевно и трагично, не само у нас медиите са гниди, червеи и боклуци, има го и в развитите европейски страни. Е, може би не в такава степен, колкото в България, но достатъчно сериозна, за да заостри перото на Робин Джарвис подобно на жило, карайки го да сипе злъч по страниците на немалко места. Моите искрени поздравления за което!

В заключение искам да кажа, че книгата е супер четивна и интересна, грабва те от самото начало и не те пуска, не разбираш когато е минало полунощ, докато я четеш. Напомня писанията на титани от Острова като Джон Конъли и Нийл Геймън - Робин Джарвис определено има още какво да учи в сравнение с тях, но твърдо се доближава до изброените.

Силно препоръчвам книжката и очаквам с нетърпение следващата част! О, да, ще има и продължение!

понеделник, 11 юни 2012 г.

Свърталище на Духове



Автор: Шърли Джаксън
Издател: Изток-Запад
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 208
Цена: 12 лв

Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, един мъж и две жени се настаняват в имението Хил Хаус - пуста и зловеща къща, до която никой от местните не иска да припари заради слуха, че е обитавана от духове. Още първия ден започват да се случват странни и необясними явления, които будят тревога и страх. И това е едва началото - Хил Хаус не обича натрапниците и докато героите постепенно разкриват тайните на имението, то последното бавно, но сигурно затяга смъртоносната си хватка около тях...

"Свърталище на духове" е емблематичен роман, повлиял на творчеството на гении на перото като Ричард Матисън, Нийл Геймън и дори Стивън Кинг за неговото "Сияние". Книжното тяло е реализирано чудесно - корица и оформление са на шест, а превода на Светлана Комогорова - Комата е естествено страхотен. Допаднаха ми леко завоалираните лесбо-намеци между Теодора и Елинор, както и начетения доктор Монтагю с неговата неподправена страст към тайнственото и необяснимото.

Имаше няколко наистина култови момента в романа, свързани с призраците и жестоката къща, да не забравяме и отвратителния и собственик Хю Крейн, представен като абсолютен изверг чрез една извратена книга. По книгата има и няколко екранизации, най-известната може би която е The Haunting от 1999-а с Лиъм Нийсън, Катрин-Зита Джоунс, Оуен Уилсън, Лили Тейлър и Вирджиния Медсън в главните роли.

В световен мащаб романът има утвърдената слава на класическо произведение в модерния готически роман. Писателката е обрисувала чудесно образа на главната героиня Елинор - макар и прехвърлила тридесетте, тя определено има съзнанието на малко момиче, обусловено от гадния й начин на живот, случил й се по независещи от нея причини. Определено е тъжен и драматичен персонаж без близки хора до себе си и неслучайно събитията се развиха по този начин особено в края на романа.

Като цяло съм доволен от книгата и още повече приятно изненадан от серията Magica, която издателство "Изток-Запад" стартира наскоро. В тази серия вече влязоха книги като тази, като "Картата на Времето" от Феликс Палма, "Z-та Световна Война" на Макс Брукс, "Портокал с часовников механизъм" на Бърджис и "Заклинателят" на Уилям Питър Блати. Очаквам с нетърпение предстоящите книги от поредицата - бесният Робърт Маккамън, "Вампирът Лестат" на Ан Райс и, разбира се, чудовищната машина за бестселъри Саймън Ричард Грийн, чиято бруталия "Shadows Fall" ще ни отнесе главите по Коледа...

вторник, 5 юни 2012 г.

Островът на Смъртта



Автор: Анна Димитрова
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 232
Цена: 10 лв

Дами и господа, Пролетният Панаир на Книгата свърши и бе уникално преживяване за моя милост, който на него успя да продаде стотина бройки от втория си сборник с разкази. Отново благодаря на всички, които дойдоха на Панаира и по-специално на щанда на Издателство Ибис. Сега, след като лудницата свърши и мога да се опомня на кой свят съм, мога да продължа с ревютата на книги.

Подготвил съм ви едно романче, от което, честно казано, не останах много очарован. Това е дебютът на Анна Димитрова, която пише въпросната история едва 12-годишна. За себе си тя казва: "Пиша фентъзи, защото в него всичко е позволено. В книгите е по-интересно от истинския живот" - няма как да не се съглася с това.

Кратко резюме от задната корица - "В романа има всичко: пирати, русалки, вещици, духове, всевъзможни перипетии и разбира се магия. Страниците са изпъстрени с екшън, любов, приятелство, съперници, геройство и смърт".

Та:

+ Страхотно оформление и уникално добра корица;
+ "Тук има главно животни. Те се държат по-добре и по-възпитано, отколкото учениците" - туш!
+ Масираната рекламна кампания, която ме хвърли в удивление - навсякъде само положителни отзиви, статии по сайтове, вестници, ласкави коментари, гостувания във водещи медии...
+ За възрастта си авторката се справя прилично и книгата вероятно би допаднала на някой около нейната възраст или по-малък...

- ...но на някой по-голям читател - изключено. Като цяло романчето е детинско и наивно, не мисля, че е предназначено за по-възрастна аудитория;
- Имаше един момент, в който момче и момиче на възрастта на авторката се гмурнаха под водата и освободиха котвата на голям пиратски кораб - сериозно ли?
- Каква беше тази уникална радост и страст от училището и ученето, не можах да си обясня... Среща се в книгата под път и над път;
- Личи си, че книгата е минавала повече от една редакция - личи и че трябва да се редактира още;
- Изобилие от диалози, в които героите много говорят, но нищо не казват, изобилие от сцени, в които героите нещо правят, но нищо не се случва и погледът ти се пързаля по тези пасажи подобно Евгений Плюшченко по леда;
- Моля, светнете ме каква е тази червена щампа долу вдясно на корицата - "Световен дебют", защото въобще не ми е ясно!
- Като цяло не ми се струва добра идея сюжета да е толкова разнороден - детско фентъзи, приказка, пирати, ърбън, заемки от Хари Потър, от Карибски Пирати, заемки оттук, заемки оттам, можеше да е доста по-кохерентен;
- Като цяло една част от героите да имат български имена, друга част англоезични, а трета срещащи се и тук, и там ми се струва още по-лоша идея;
- Не съм съгласен факта, че крадейки от времето за уроци и домашни три месеца, за да създаде тази книга авторката заслужава кой знае какви адмирации. Познавам един куп български автори (в това число и моя милост), които за да творят крадат от лично време, от свободно такова, от време за сън, от време за семейство и откъде ли не, но никой не си отваря устата, за да се самоизтъква или да го прави на въпрос.

В заключение искам да споделя, че не изключвам в бъдеще авторката да развие потенциал и да започне да пише по-добре. Просто в случая й е прекалено рано - та тя създава това едва на 12! Сега, не крия, че Стивън Кинг е имал чудесни неща още на 14, или че Пратчет е писал страхотно още на 13. Да, ама нито аз мога да се меря с Кинг, нито тя с Пратчет. Всяко нещо - с времето си, както се казва. Както разбрах, ще има и продължение на историята - надявам се Анна Димитрова да е задобряла.

неделя, 27 май 2012 г.

Човекът, Който Обичаше Стивън Кинг


Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 252
Цена: 11.90 лв

Братя и сестри, дами и господа, лейдис енд джентълмен, мили хорица от България.

Представям на вашето внимание предварително ревю на една книга, която излиза вдругиден. Втората ми самостоятелна книга, вторият ми сборник с разкази. Дълго мислих какво да ви говоря за тази книга, по-подробна информация плюс разкази от която може да намерите тук. За щастие се намери друг човек, който да каже мнението си по новия ми сборник - а именно небезизвестния роден хорър-матрон Иво Казар - Господарят на Сърпа. Споделям ви първото ревю на предстоящия ми сборник - сигурно то ще бъде и най-доброто:

"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е вторият самостоятелен сборник разкази на младия и талантлив Бранимир Събев. Първият беше "Хоро от гарвани", като съставляващите го разкази бяха приятни, но еднотипни. Новият сборник бележи нов етап в творчеството на автора, еволюирал във всяко едно отношение. В "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" откриваме един по-зрял Бранимир, израснал като стилист и фабулиращ на доста по-високо ниво.
Не съществува сборник в който всички разкази да са шедьоври. Достатъчно е половината от тях да са добри, два-три – много добри, а останалите – приятни. Сред приятните разкази в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е "Страх от страха" – своеобразен преход от миналия към настоящия сборник, като в сюжетно отношение вече е налице по-голяма завършеност. Темата тук е любима за Събев – страшни градски легенди, но разликата е, че авторът очевидно вече е проумял, че е грехота да ни лишава от десерта – "последния пирон в ковчега", който в "Хоро от гарвани" нерядко оставаше незакован.

Сред добрите разкази в сборника е "Хижата" – класически ърбън хорър, жанр, към който имам лични пристрастия. Стилът е стегнат и експресивен, без излишни лирически отклонения, а финалът – неумолим и смразяващ, макар и не чак толкова изненадващ, но всъщност напълно реален, ако човек се замисли. Добър разказ е и "Видеокасети" – мрачна история за самота и мизерия, поуката от която е, че цопнеш ли в блатото няма измъкване и че хепиендът, даже да съществува, ти се предлага като опция едва когато няма как да се възползваш от нея, защото вече цял си погълнат от тинята.

"Новият" Бранимир Събев обаче избухва с истинска сила в "Благословеният, вещицата и дяволът" – история, за която си личи, че е обмисляна и разработвана дълго. Как да се определи жанрово този разказ? Декамеронов порно-фентъзи-хорър? Разбира се, алюзията е твърде условна. Докато Бокачо гъделичка с перото, осмивайки елегантно лицемерите в раса, Събев размахва бръснача и раздава сурово възмездие, като наказателната акция е гарнирана обилно със секс. Защото движещата сила тук е именно сексът, вкаран съзнателно или не в любопитна йерархия. Всеки един персонаж се явява секс-роб на по-висшия от него по оста Земя-Небе – монахът на вещицата, вещицата на дявола… а дяволът на кого? Струва ми се, че авторът не е осъзнал напълно потенциала на напипаната тема, защото иначе щеше да стигне докрай и ни сервира един по-различен финал, поанта на поантите – дяволът, поставен в партер, а зад него Бог, потящ се и пъшкащ, но не с цел спечелването на квота за Олимпийския турнир по борба.

"Благословеният, вещицата и дяволът" обаче и така ми хареса. Не може да не се забележи израстването на Събев като стилист, езикът му е доста по-сочен и образен в сравнение с предишния му сборник "Хоро от гарвани", а в еротичните сцени има наистина култови моменти.

"Бисерът в короната" обаче е безусловно разказът, дал заглавието на целия сборник – "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Рядко бивам впечатлен от новоизлязла творба, понеже капризен читател като мен държи всичко да е на шест – идея, структура, диалог, ритъм, език, релеф на героите, финал. Е, в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е налице оптималната спойка между изброените елементи. Този разказ, наред със "Страстен четвъртък" на Симеон Трифонов, друг талантлив млад автор, е определено най-доброто, което съм чел напоследък. Но докато Трифонов съзерцава естетски съградената от него еротична минивселена, а после я срива със същия непомръкващ хедонизъм, Събев енергично и без елитарност ни води по криволиците на софийските потайности, следвайки траекторията на една луда мечта, отвеждаща ни до още по-луд финал. Няма замръзнало съзерцание, няма забавен каданс. Всичко е едно към едно, защото това е истинският, пулсиращ живот. Образите са живи, пълнокръвни – от мърлявото цигане, чиято представа за щастие е да се надиша с лепило, през отрудения търговец на книги от пл. "Славейков", та чак до класическия лузър, просто още една бурмичка в милионния град, дирещ утеха в измисления свят на литературата. Едновременно отблъскваща и будеща състрадание, тази маргинализирана фигура подобно на всеки от нас е преди всичко човек. И той търси свое място под слънцето, и той жадува за нещо повече от това да бъде бурмичка – и най-накрая намира начин да остави "диря" след себе си, макар и с цената на чудовищна автохекатомба, за която, като по ирония на съдбата, не узнава никой с изключение на неговия бог – любимият му писател, с когото няма шанс да се срещне дори след десет живота.

Идеята в "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е наистина забележителна, развита е зряло, без бързане, с внимателно вглеждане в детайла, а още по-забележителен е финалът. Сред галерията образи се открояват и две действителни личности, една от които – самият автор. Но това не е просто приумица, фойерверк, продукт на авторовото его, а добре обмислен литературен прийом, използван на място и с мяра. "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е история, която надхвърля регионалните рамки и би се харесала на всеки фен на литературата по света, без значение на етнос, вероизповедание, цвят на кожата и пр. Наистина много добър разказ!

Безусловно пишещите хорър имат своята тъмна половина. Но колцина от тях имат и светла страна? Във всеки случай у Бранимир Събев определено присъства и такава, което личи от умението му не само да размахва бръснача, но и да поетизира. Два са разказите в сборника, в които може да открие поетика, изпипана при това, еманация на една очевидно сложна душевност – "Любов моя, ангел мой" и "Жените на живота ми".

Първият започва в почти мерена реч. Резкият контраст между поетиката и последвалата касапница е находка, но пък така авторът вдига твърде високо летвата в композиционно и структурно отношение. Това, което искам да кажа е, че на историята може би й липсва един по-различен финал. Искаше ми се накрая да се затвори кръгът, като поантата кореспондира с интрото, т.е. да бе решена в същия стил. Поетика-екшън-поетика. Това би затвърдило без уговорки двамата протагонисти – просто двойка влюбени, които няма как да бъдат упрекнати, че са това, което са.

В "Жените на живота ми" обаче кръгът се затваря, защото тук авторът е вече напълно наясно къде да започне да полага финалните щрихи и кога да спре. Чудесен разказ! Доста по-кратък и много по-различен от "Човекът, който обичаше Стивън Кинг", но може би най-въздействащият в целия сборник. В този разказ ни се разкрива зрелият и завършен Събев. Рисунъкът е ритмичен и майсторски, без нищо излишно, дори запетая. Всичко тук е под контрол – и това, което е било, очевидно реминисценция от житейския опит на автора, и това, което трябва да бъде – апокалиптичен и силен финал, в който личното елегантно прелива в епична стилизирана фикция.

Жанровата и стилова пъстрота в сборника аз разкодирам като проявление на един неспокоен творчески дух. Бранимир Събев очевидно все още напипва своя автентичен писателски почерк, който да се превърне в негова запазена марка. Очаквам с интерес следващото стъпало в развитието на този млад и талантлив автор, на когото, стига да съумее да съхрани набраната инерция, предричам голямо бъдеще."

Сборникът излиза за първия ден от Пролетния Панаир на Книгата - на който сте добре дошли! На въпросния панаир моя милост ще бъде от 31 май до 3 юни на щанд № 1 (издателство Ибис), където ще продава въпросната книга с отстъпка и автограф. Вход свободен, всички сте добре дошли!