Танцуващият Замък

Автор: Робин Джарвис
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2012
Стр: 464
Цена: 18 лв

"Отвъд Сребристото море, обградено от тринайсет зелени хълма се намира чудното кралство на Принца на Зората. Ала в Белия замък тронът стои празен. Цяла вечност изгнаник е принцът и вместо него управлява Измъс, неговият Велик Чародей - до деня, когато той прославен ще се върне и ще се възцари навеки в пълния с блясък."

Така започва "Танцуващият замък" на британския писател Робин Джарвис - една прекрасна фентъзи история, която правеше последните ми десетина жежки нощи доста по-приятни и търпими. Но за какво става дума в този роман?

Както всички знаем, книгите са могъща сила - неслучайно един от героите вътре казва, че не бива да подценяваме писаното слово, все още определени книги владеят умовете и движат в различни посоки целии нации и милиарди хора на планетата. Някои книги обаче са лоши, направо зли и опасни. Те изкривяват съзнанието ни и нас самите, хранейки се с нашите чувства, желания и дори души. За една такава книга става въпрос в "Танцуващият замък".

В едно крайбрежно градче в Англия се появява странна книга, именувана като този роман. Написана от неизвестния Остърли Фелоус, мистериозен окултист, тя на пръв поглед е детска книжка с илюстрации, в която става въпрос за хубави неща като замъци, принцове, принцеси, коне и така нататък. Но само на пръв поглед - всъщност, който започне да я чете, не може да откъсне поглед от нея и става обсебен от книгата, идентифицирайки се с някой от героите вътре.

А заразата на книгата се разпространява из града, подобно смъртоносна епидемия...

Моите поздравления към издателство "Милениум" за чудесната корица и оформление - личи си, че по тях е работено доста, преводът също е на ниво. Чрез главния герой, който е учител изненадващо разбираме отвратителни истини за образованието и медиите в днешна Великобритания. Да, мили мои, не само у нас образованието е плачевно и трагично, не само у нас медиите са гниди, червеи и боклуци, има го и в развитите европейски страни. Е, може би не в такава степен, колкото в България, но достатъчно сериозна, за да заостри перото на Робин Джарвис подобно на жило, карайки го да сипе злъч по страниците на немалко места. Моите искрени поздравления за което!

В заключение искам да кажа, че книгата е супер четивна и интересна, грабва те от самото начало и не те пуска, не разбираш когато е минало полунощ, докато я четеш. Напомня писанията на титани от Острова като Джон Конъли и Нийл Геймън - Робин Джарвис определено има още какво да учи в сравнение с тях, но твърдо се доближава до изброените.

Силно препоръчвам книжката и очаквам с нетърпение следващата част! О, да, ще има и продължение!