понеделник, 7 ноември 2016 г.

Сказания за Ледената Планина



Автор: Александър Драганов
Издател: Гаяна
Година: 2016
Стр: 374
Цена: 15 лв

Ех, още помня преди 5-6 години, когато двамата с брата Драганов създадохме Мечове в леда, първия сборник от поредицата, която сега той поддържа сам. В този сборник имаше два прекрасни негови фентъзи разказа - "Ледената планина" и "Лихваря", които положиха началото на "Сказания за ледената планина" - книгата, за която ще ви говоря днес.

Казвам се Алтиарин и съм дете на мрака, от расата, която човеците наричат черни елфи. Роден съм Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия, под черните кули на Храма, посветен на Рамакар, нашия бог, кули, издигащи се толкова нависоко, че върховете им се губят дори от нашия, виждащ надалече взор. По произход съм това, което хората наричат Лорд на Мрака, син на една от благородническите фамилии на нашата древна и могъща раса и съм възпитан като такъв – владея четмото и писмото както на моите събратя, така и на нашите презрени светли братовчеди, макар да не зная езика на хората, еднодневките, живеещи между нашите две държави, оградени от Мруул’аббан, Планината на Ледените Хребети, от една страна и от Древния лес на Всемайката от другата.

Така започва първата история от сказанията, за тъмния елф Алтиарин - горд и самоуверен, един от най-известнити и силни бойци на Иррхас-Аббат, пълководец, всяващ страх, могъщ и студен. Ала за съжаление се влюбва и тогава нещата тръгват главоломно надолу, всичко се променя и започва първото приключение. Алтиарин ще научи неща за расата на хората, които досега е презирал, ще научи и неща за самия себе си... за да се изправи срещу могъщ противник.

Втората история е може би още по-интересна - Лихварят е на вид красавец, приличащ на елф, ала всъщност е представител на още по-древна раса. Той е Последния Силф, същество, обладаващо голяма магическа мощ, изпълняващо желания, ала след време идва да си събере дълговете. С лихвите. Историята ще ни сблъска с вампира Римиел, който е изпратен по дирите на Алтиарин, прокудения от Иррхас-Аббат. Няма да скучаете.

И идва основното в книгата. След двете новели е ред и на романа - "Водопадът на зората", най-обемното произведение тук. Алтиарин и Римиел са станали още по-могъщи и добри бойци, а техните половинки са магьоснички - лечителката Лерта, съпруга на Алтиарин и Алтира, дъщеря на предните двама и гадже на вампира. Човек би казал, че тези четиримата са квартет, на който почти нищо не може да се опъне. Е да, ама не. Появяват се Пилигримите на Черното Начало: гнусни създания, владеещи чудовищни сили и умения, с желание да погубят света такъв, какъвто го познаваме. Започва преследване, бесен бяг, търсене, изобщо екшъна е на ниво. На героите ни никак няма да им е лесно... ала това важи и за противниците им.

- Кой сте вие? Как си позволявате да влизате в дома ми?
- Аз съм Алтиарин от Иррхас-Аббат, мракът, който се спуска над тази земя, нощта, която пада, за да погълне деня завинаги, опустошителят на джуджешките острови, гибелта на инквизиторите, убиецът на жреците. Аз съм сянка, пред която ти си повей на вятъра. Аз съм вечен. Аз съм елф на мрака.


Много хора казват за мен, че от първата си книга насам съм израсъл доста като автор. Това е така, но абсолютно същото важи и за Александър Драганов - от Ралмията до Ледената Планина той има скок, така гигантски, че и Сергей Бубка не може да го преодолее. Имаме изчистен изказ, изграден стил, богати описания, зверски добре описани противници - лошите са на отлично ниво! В книгата има много бой, както подобава на едно уважаващо себе си класическо епично фентъзи.

Е, имаше и неща, които не ми допаднаха - например, някои сравнения аз лично бих ги променил, за да станат по-добре, пък и между битките любовните излияния на двете двойки на моменти ми идваха прекалено сълзливи, но това е до лично възприятие. Сигурен съм, че ще има почитател(к)и, на които ще харесат. А и в личен разговор Сашо много правилно ми довери, че без тези епизоди повествованието ще се опрости твърде много.

За вас остава тази книга, която можете да поръчате на лично съобщение от Сашо Драганов или от издателя му Явор Цанев. Тиражът, както знаете, е бутиков, ограничен и е само за истински фенове, така че не се бавете, а си книгата купете.

Пък за мен остава надеждата след година да държа в ръцете си продължението - "Черната корона", последното сказание за Ледената планина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар